Кито, Еквадор – За първи път в историята гражданите на Еквадор ще бъдат помолени този уикенд да вземат решение за бъдещето на добива на нефт в Амазонка.
Референдумът в неделя ще попита избирателите дали искат да продължат сондажите за петрол в националния парк Ясуни, приветстван като едно от най-големите убежища на биоразнообразие в света. Най-голямата защитена зона в Еквадор, паркът съдържа огромни запаси от петрол, които пресичат коренна земя.
„Вече имаме силата да пуснем петролните компании и да дадем победа на земята, водата и живота“, каза Немонте Ненкимо, местен водач на народа Ваорани, пред Ал Джазира. „[Референдумът ще бъде] ден, който ще запомним като деня, в който планетата започна да печели, а корумпираните политици и петролните компании загубиха.“
Нефтеното находище Ishpingo-Tambococha-Tiputini (ITT) се простира на почти 2000 хектара (4942 акра), част от които преминават върху земя Ясуни, дом на хората от Тагаери и Тароменане, които живеят в доброволна изолация.
През 2007 г. тогавашният президент Рафаел Кореа въведе инициатива за запазване на повече от 800 милиона барела петрол под земята в находището ITT, в опит да защити биоразнообразието на района и местното население, като същевременно предотврати значителни въглеродни емисии.
В замяна той поиска дарение от 3,6 милиарда долара от международната общност — половината от очакваните потенциални печалби от добив на петрол в засегнатия регион.
Но до 2013 г., след като набра само 13 милиона долара за тази цел, Кореа обяви, че „светът ни е провалил“ — и неговото прокламиране отбеляза смъртта на схемата за опазване на Ясуни.
Кореа бързо се отказа от плана и се отклони от позицията си за опазване. Оттогава полето ITT е достигнало производствени нива от над 57 000 барела на ден.
Дълга битка
През следващите години активността на екологичната група Yasunidos продължи да оказва натиск върху правителството, кулминирайки в референдума в неделя. Той ще попита избирателите: Трябва ли държавата да продължи да добива петрол от този чувствителен регион на страната?
Резултатът има потенциала да предефинира модела на добив в Amazon и да послужи като прецедент за други региони.
„Този исторически момент бележи началото на първата в света обществена консултация, която позволява на гражданите да начертаят курса за опазване на най-биоразнообразния регион на нашата планета“, каза говорителят на Yasunidos Педро Бермео пред Al Jazeera.
Този момент чакаше дълго време. След обрата на еквадорското правителство през 2013 г. по въпроса за нефтените сондажи, Ясунидос бързо натрупа стотици хиляди подписи под петиция, изискваща обществена консултация. Но в противоречиво решение Националният избирателен съвет на страната анулира повече от половината от подписите и референдумът не се проведе.
След дългогодишна битка обаче петицията на Ясунидос получи зелена светлина миналата година от еквадорски съд, проправяйки пътя за референдума в неделя.
През 2008 г. Еквадор стана първата страна в света, предоставила конституционни права върху природата, а коренното население има законно право на консултации относно проекти, които биха могли да засегнат техните земи.
„Ако вотът „Да“ надделее, Еквадор може да остане като фар на фона на глобалната климатична криза“, каза Бермео.
Икономическа опозиция
От другата страна на спектъра, онези, които настояват за гласуване с „не“, се съсредоточиха върху икономическата картина.
„Спирането на експлоатацията на ITT би довело до загуба от 1,2 милиарда долара годишно, което би било пагубно за икономиката на страната“, каза министърът на енергетиката Фернандо Сантос пред Al Jazeera.
Тази цифра се оспорва от някои, включително бившия министър на икономиката на страната Уилма Салгадо, която казва, че загубите биха били по-малко от половината от това въз основа на количеството възстановим нефт в полето ITT и неговата прогнозна стойност.
Съществуват опасения и относно съществуващата нефтена инфраструктура. Petroecuador, държавната петролна компания, изчисли, че успешен референдум ще изисква сложен, продължил години процес на демонтиране на инфраструктура в ITT, струващ над 467 милиона долара.
След повече от половин век експлоатация на петрол, около една трета от приходите на еквадорското правителство идват от петрол, но повече от половината население на Амазония живее в бедност. Петролните разливи също са често срещано явление в еквадорската Амазония, като всяка година се съобщава за десетки.
На фона на глобалните призиви за справяне с климатичната криза и ограничаване на използването на изкопаеми горива, академичните изследвания показват, че Еквадор може да е на път да изчерпи петролните си резерви до 2030 г. С наближаването на този краен срок експертите подчертаха жизненоважната необходимост да се обмисли следдобивна икономика.
Междувременно, независимо от резултата в неделя, еквадорският политолог Грегорио Паес каза пред Ал Джазира, че „водената от Ясунидос битка изкристализира в символ на гражданско участие и демокрация“.
Той добави: „Те са свидетелство за силата на масовия активизъм, давайки възможност на гражданите да вземат решения относно нашите ресурси [и] разпалвайки стремежи за други социални движения – не само тук, но и в глобален мащаб.“ Източник: Ал Джазира
